разбушувам се

разбушу́вам се възвр. гл. an|fangen unr.V. hb itr.V., zu tosen/zu brausen/zu toben/zu wüten; Ураганът се разбушува Der Orkan fing noch stärker zu wüten an; Съвестта ми се разбушува Mein Gewissen begann zu wüten.